Бурята на века - Страница 21

79 ИНТ. ВРАТАТА МЕЖДУ КОРИДОРА И ВСЕКИДНЕВНАТА.

Двамата мъже застават на прага на хола. Гледаме ги откъм дневната — Хач е отляво, а Майк — отдясно. Те се взират в:

80 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК И ХАЧ.

Виждаме разбития телевизор и любимото кресло на Марта. Над облегалката се подава главата на Линож. Абсолютно неподвижна е. Това определено е човешка глава, но е невъзможно да се каже дали мъжът е жив, или мъртъв.

81 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ВСЕКИДНЕВНАТА — С МАЙК И ХАЧ.

Двамата се споглеждат и Майк кимва да продължат. Бавно и предпазливо пристъпват към креслото. Щом влизат в хола, Майк дава знак на Хач да се отдалечи. Хач се отклонява вдясно. Майк прави още една крачка към креслото (вече виждаме и креслото, и двамата мъже) и внезапно спира, когато пред него изниква окървавена ръка. Тя се протяга към масичката до креслото и си взема курабийка.

МАЙК (насочвайки револвера към Линож): Не мърдай!

Ръката застива във въздуха, държейки курабийката.

МАЙК: Горе ръцете! И двете ръце, над креслото. Искам да ги виждам! Към теб са насочени две оръжия, едното от които е ловно!

Линож вдига ръце. Все още държи курабийката в лявата.

Майк дава знак на Хач да заобиколи креслото и да мине отпред. В същото време Майк заобикаля стола от другата страна.

82 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ КРЕСЛОТО.

Линож седи там с вдигнати ръце и безизразно лице. Не се вижда да има някакво оръжие, но Майк и Хач реагират при вида на окървавените му лице и полушуба. Спокойната безметежност на Линож силно контрастира със състоянието на Майк и Хач, чиито нерви са обтегнати като китарни струни. Сцената ни кара да се замислим колко често в подобна ситуация се е стигало до неволното убийство на заподозрения.

МАЙК: Събери си ръцете.

Линож се подчинява и допира китките си.

83 ПРЕСКАЧАНЕ НА КАДЪР.

84 ЕКСТ. ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.

Неколцина местни жители се приближават до задницата на колата на Роби. Сред тях е и възрастната Робърта Коин.

РОБЪРТА КОИН: Какво се е случило с Марта?

РОБИ (с писклив глас, все още е на ръба на истерията): Стой настрана! Всичко е под контрол!

Той отново насочва револвера си към къщата. Зрителите си задават въпроса: А какво ли ще стане, когато Майк и Хач изведат арестанта си? Роби е толкова лабилен, че може всеки миг да натисне спусъка.

85 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА.

Камерата ни показва белезниците в екстремно близък план.

МАЙК (глас зад кадър): Ако помръдне, застреляй го.

Камерата се връща към Линож, Майк и Хач.

ЛИНОЖ (говори с тих, дружелюбен и спокоен глас): Ако стреля, ще убие и двама ни. Пушката е заредена с най-едрите сачми — от онези за лов на елени.

Хач и Майк веднага реагират на думите му. Но не защото казва истината, а защото това спокойно би могло да бъде вярно. Без значение с какво е заредена пушката, при един евентуален изстрел Хач буквално би пробил дупка в тялото на Майк, понеже той се намира твърде близо до арестанта.

ЛИНОЖ: Освен това пушкалото е все още на предпазител.

В същия миг Хач с ужас си дава сметка, че е забравил да свали предпазителя! Докато Майк се суети да надене с неопитните си ръце белезниците на Линож, Хач се заема с предпазителя. По едно време цевта на пушката се измята настрани и изобщо не сочи към арестанта. Зрителите трябва добре да видят, че Линож без проблеми би могъл да се справи с тези храбри, но неопитни местни доброволци… но явно не иска.

Най-накрая белезниците са на китките на Линож. Майк с облекчение отстъпва назад. Двамата с Хач се споглеждат.

ЛИНОЖ (към Хач): Поне си запомнил да си сложиш ръкавици. Браво.

Линож отхапва от курабийката си, без да обръща внимание на окървавената си ръка.

МАЙК: Ставай.

Линож слага в устата си последното късче от курабийката и послушно се изправя.

86 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Снеговалежът се е усилил и вятърът гони летящите по диагонал снежинки. Къщите от тази страна на улицата се виждат смътно, като в мъгла.

Майк и Линож излизат заедно. Последният държи дланите си на нивото на колана — поза, добре позната на всеки от нас от вечерните новинарски емисии. Зад тях върви Хач и държи пушката диагонално на гърдите си с двете си ръце.

На улицата се виждат десетина-петнайсет души, скупчени около задницата на линкълна на Роби. Когато тримата излизат от дома на Марта, Роби се привежда леко и Майк вижда насочения му към тях револвер.

МАЙК: Веднага свали оръжието!

Роби се подчинява. На лицето му се изписва засрамено изражение.

МАЙК: Хач, затвори вратата.

ХАЧ: Редно ли е? Искам да кажа, не трябва ли да оставим всичко, както си е било? Все пак е местопрестъпление…

МАЙК: Оставиш ли вратата отворена, местопрестъплението ще бъде затрупано под два метра сняг. Хайде, затвори я!

Хач се опитва да го направи, но единият чехъл на Марта му пречи. Той се навежда и с гримаса на отвращение отмества крака ѝ с облечената си в ръкавица ръка. После се изправя и затваря вратата. Поглежда към Майк, който му кимва одобрително.