Бурята на века - Страница 20

МАЙК: Прибери го това нещо, Роби!

РОБИ: Няма да стане, полицай Андерсън… Ти си гледай твоята работа, а аз ще си гледам моята.

МАЙК: Твоята работа са недвижимите имоти. Поне го насочи към земята, става ли? Хайде, Роби — насочил си го в лицето ми, а добре знам, че е зареден.

Роби неохотно отпуска револвера. Междувременно Хач нервно поглежда към отворената врата и преобърнатата проходилка.

МАЙК: Какво е станало?

РОБИ: Карах към кметството, когато видях Дейви Хоупуел да бяга по средата на улицата. (Посочва към Дейви.) Той каза, че Марта Кларъндън е мъртва — че някой я е убил! Не му повярвах, но това се оказа самата истина. Тя… Ужасно е.

МАЙК: Спомена, че убиецът е още вътре…

РОБИ: Той ми проговори.

ХАЧ: Какво ти каза?

РОБИ (нервничи и лъже): Каза ми да се разкарам… Каза ми да се разкарам, защото иначе щял да ме убие. Не знам. Слушай, сега не му е времето за разпит!

МАЙК: Как изглежда?

Роби понечва да отговори и изведнъж замира с отворена уста.

РОБИ: Ами… не можах да го огледам.

Всъщност го огледа доста добре… но нищо не си спомня.

МАЙК (обръща се към Хач): Стой от дясната ми страна и дръж дулото на пушката насочено към земята. Остани на предпазител, докато не ти кажа. (Обръща се към Роби.) А ти не мърдай оттук.

РОБИ: Както кажеш, ти си полицаят.

Кметът гледа как Майк и Хач поемат към портичката на Марта, след което се провиква подире им.

РОБИ: Телевизорът работи! Усилен е докрай! Ако онзи реши да се размърда, няма да го чуете!

Майк му кимва и минава през портичката; Хач го следва от дясната му страна. Гражданите вече са скъсили дистанцията и се виждат на заден план. Снежинките танцуват около тях под силния вятър. Снеговалежът продължава да се усилва.

77 EKCT. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ — НО НЕ ОТКЪМ УЛИЦАТА, А ОТКЪМ ВЕРАНДАТА.

Двамата пристъпват по пътечката. Личи си, че Майк е напрегнат (по се владее), а Хач се страхува, но се старае да не го показва.

ХАЧ: Дори и да е имало някой там, едва ли ще продължава да си седи вътре, как смяташ? Разбирам около къщата да имаше висока ограда, ама…

Майк поклаща глава, сякаш иска да каже: „Не знам“, и приближава показалец до устните си, давайки знак на Хач да мълчи. Двамата спират пред стъпалата на верандата. Майк изважда от джоба си ръкавици и ги надява на ръцете си. Кимва на Хач да последва примера му и Хач му подава пушката, докато се справи. Междувременно Майк използва случая да провери предпазителя (не е свален) и връща оръжието на партньора си.

Изкачват стъпалата и оглеждат проходилката. После пристъпват към входната врата. Виждат подаващите се от сенките чехли на старата жена. Споглеждат се разтревожено. Влизат вътре.

78 ИНТ. КОРИДОРЪТ В ДОМА НА МАРТА.

Зад тях, откъм всекидневната, гласът на синоптичката се носи от бумтящия телевизор.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): До края на деня се очаква рязко влошаване на климатичните условия по крайбрежието на Нова Англия. Боя се, че приятелите ни от североизточните щати няма да могат да видят залеза довечера. Ветрове с щормова сила ще връхлетят крайбрежието на Масачузетс и Ню Хампшир, а ветрове с ураганна сила ще брулят брега на Мейн и крайбрежните острови. Очаква се силна ерозия на бреговете, а когато снегът започне да вали, количеството му непрекъснато ще се увеличава до самия край на бурята. В момента е невъзможно да предскажем точното количество на снеговалежите. Ще ви кажем само, че ще бъде огромно. Снежна покривка с дебелина над метър? Доста вероятно. Метър и половина? Дори това е възможно. Не сменяйте канала и ви уверяваме, че ще прекъснем обичайните си предавания с извънредни съобщения, ако обстановката го наложи.

Майк и Хач не ѝ обръщат внимание — в момента имат далеч по-сериозни проблеми. Двамата са приклекнали около мъртвата жена. На лицето на Майк Андерсън е изписано сурово-мрачно изражение — потресен е, но се държи в ръце. Концентрирал се е над предстоящата им задача и евентуалните усложнения, произтичащи от нея. Хач, от друга страна, е на косъм от това, да изгуби самообладание. Поглежда към Майк и ние виждаме мъртвешки бледото му лице и пълните му със сълзи очи.

ХАЧ (с едва доловим шепот): Майк… Боже мили, Майк… от лицето ѝ нищо не е останало! Тя…

Майк се пресяга и допира показалец до устните му. Накланя глава по посока на бумтящия телевизор. Може би някой го слуша? После Майк сграбчва своя помощник за раменете и го разтърсва.

МАЙК (съвсем тихо): Хач, добре ли си?

ХАЧ (тихо): Ще се справя.

МАЙК: Сигурен ли си?

Хач му кимва. Майк се замисля, след което решава да му се довери. Изправя се. Хач последва примера му. Подпира се с ръка на стената, за да запази равновесие, и неволно размазва част от кръвта. Поглежда ръкавицата си със смесица от удивление и отвращение.

Майк посочва към дневната и работещия телевизор. Хач събира цялата си смелост и кимва. Двамата бавно се придвижват по коридора. (Всичко това — в името на максималния съспенс, разбира се.)

Вече са преполовили коридора, когато усиленият докрай телевизор внезапно замлъкна. Хач закача с рамо една от рамкираните снимки на стената и я събаря. Майк успява да я хване, преди да е издрънчала на пода… най-вече благодарение на късмет и светкавична реакция. Двамата с Хач се споглеждат напрегнато и продължават напред.