Бурята на века - Страница 19

Кметът връща с трясък микрофона на мястото му и започва да рови из жабката. Изпод купчината карти, градски документи и смачкани опаковки от хамбургери изважда малък револвер. Излиза от колата.

67 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ.

РОБИ (обръща се към стълпилото се множество): Не мърдайте оттук! Никой да не влиза в къщата!

Напомнил по този начин за властта си, Роби се обръща към къщата и насочва дулото на револвера към отворената врата. Отблъскващата му арогантност се е завърнала, но той няма намерение да влиза вътре. Онзи, който седи в креслото в дневната, не просто е убил Марта Кларъндън; той знае къде е бил Роби, когато майка му е издъхнала. Знае и името на Роби.

Вятърът вие, разрошвайки посребрените коси на кмета… и пред лицето му танцуват първите снежинки от Бурята на века.

68 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С МАЙК, ХАЧ И ЛЮБОПИТНИТЕ КЛИЕНТИ.

Виждаме Майк с микрофон в ръка, замислен как да действа от тук нататък. Когато Кат Уидърс взема микрофона и го поставя на стойката, вече е взел решение.

МАЙК (обръща се към Хач): Искаш ли пак да се повозим?

ХАЧ: Няма проблеми…

МАЙК: Кат, двете с Тес поемете магазина. (Повишава глас.) Хора, вие спокойно привършете с покупките си. Нямате работа на Атлантик Стрийт. И бездруго скоро ще узнаете какво се е случило там.

Докато говори, Майк отива зад касата и пъха ръка под нея.

69 ИНТ. РАФТА, БЛИЗЪК ПЛАН.

Камерата надзърта под рафта и виждаме револвер 38-и калибър и чифт белезници. Той взема и оръжието, и белезниците.

70 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Той пъха белезниците в единия джоб на шубата си, а револвера — в другия. Прави го бързо и ловко — никой от посетителите на магазина не забелязва нещо. С изключение на Кат и Тес, естествено, които започват да осъзнават сериозността на ситуацията. Колкото и невероятно да звучи, в Литъл Тол се е появил опасен престъпник.

КАТ: Да се обадя ли на жените ви?

МАЙК: В никакъв случай.

Той оглежда лицата на стълпилите се островни жители. Ако Кат не го направи, някой от тях със сигурност ще го стори, щом се добере до най-близкия телефон.

МАЙК: Всъщност май е по-добре да им се обадиш. Само им обясни съвсем спокойно, че ситуацията е под контрол.

71 EKCT. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.

Майк и Хач слизат бързо по стъпалата и камерата ги съпровожда до служебния джип. Редките снежинки вече са станали по-едри и по-гъсти.

ХАЧ: Снегът е подранил.

Майк се спира с ръка върху дръжката на вратата. Поема си дълбоко дъх, сякаш се подготвя за гмуркане, задържа го за миг и бавно издишва.

МАЙК: Да, прав си. Да тръгваме.

Качват се в джипа и потеглят. Междувременно хората са наизлезли на верандата на магазина и ги наблюдават с интерес.

72 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА РОБИ БИЙЛС.

Пропелерът на шапката му се върти доста бързичко.

73 ЕКСТ. КЕЙОВЕТЕ НА ГРАДЧЕТО.

Надигащите се вълни се блъскат с грохот в кея сред фонтани от морска пяна. Работата по обезопасяването на лодките и преместването на всички незакрепени съоръжения продължава. Камерата се фокусира върху Джордж Кърби (възрастен мъж на шейсетина години), Алекс Хейбър (на трийсет и пет) и Кал Фрийз (на двайсет и няколко). Алекс сочи на запад, отвъд края на кейовете, където започва проливът.

АЛЕКС ХЕЙБЪР: Погледнете сушата!

74 ЕКСТ. КОНТИНЕНТЪТ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СТОЯЩИТЕ НА КЕЯ.

Брегът на материка се намира на около три километра разстояние и се вижда ясно. Предимно сиво-зелени горски масиви.

75 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КЕЯ — С ДЖОРДЖ, АЛЕКС И КАЛ.

АЛЕКС ХЕЙБЪР: Когато континентът вече не се вижда, значи, е време да се прибираме у дома. А престане ли да се вижда проливът, значи, е време да се юрваме към кметството, без значение дали сме чули сирената, или не.

КАЛ ФРИЙЗ (обръща се към Джордж): Колко зле ще бъде според теб, чичо?

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Може би най-лошата буря, която съм виждал някога. Хайде, да идем да приберем и последната мрежа. (Пауза.) Чудя се дали оня глупак Бийлс изобщо има представа какво прави.

76 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ, ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.

„Оня глупак Бийлс“ все още се преструва на съвестен часовой и държи револвера си насочен към отворената врата на дома на Кларъндън. Снеговалежът се е засилил; снежинките са покрили раменете на палтото му като пърхот. Кметът стои така от доста време.

По-надолу на улицата групата зяпачи (сред които се забелязват Госпожа Кингсбъри и Дейви Хоупуел) се разпръсва, за да пропусне служебния джип на Майк. Офроудърът спира до зеления линкълн. Майк излиза от предната лява, а Хач — от предната дясна врата.

ХАЧ: Да взема ли пушката?

МАЙК: Да, по-добре я вземи. Само провери дали е на предпазител, Алтън Хачър.

Хач рови из купето и когато се показва отново, в ръцете си държи пушка. Проверява предпазителя, след което и двамата се приближават към Роби. По време на цялата сцена отношението на кмета към двамата мъже ще изразява враждебност и презрение. Историята на тези чувства така и няма да бъде разкрита, но в основата ѝ без съмнение лежи стремежът на Роби да концентрира цялата власт в ръцете си.

РОБИ: Крайно време беше!