Бурята на века - Страница 18

И Линож му хвърля топката на Дейви.

59 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С РОБИ.

Топката го удря в гърдите, оставяйки кървава следа върху костюма му. Роби не издържа повече. Обръща се и побягва, надавайки неистови вопли.

60 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА — ПОКАЗАНА ОТ ШИРОК ЪГЪЛ. ВИЖДАМЕ КРЕСЛОТО И ТЕЛЕВИЗОРА.

Отново виждаме само темето на Линож. После се появява свитата му в юмрук ръка. За миг тя застива във въздуха, след което Линож светкавично изпъва показалец към телевизора. Синоптичката тутакси възобновява прогнозата си.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Нека отново хвърлим поглед на онези региони, които ще бъдат най-силно засегнати от настъпващата буря.

Линож се пресяга за още една курабийка.

61 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА.

Роби тича като обезумял към колата си — с цялата бързина, на която са способни късите му крака. Лицето му се е превърнало в маска на недоумение и ужас.

62 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА С ТЕЛЕВИЗОРА.

Камерата бавно се приближава към разбития телевизор и димящите му вътрешности, докато синоптичката не спира да говори.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Съдейки по прогнозата, гази вечер ни очакват разрушения, а утре — смърт и Армагедон до края на уикенда. С други думи — край на живота такъв, какъвто го познаваме.

63 ИНТ. ЛИНОЖ.

ЛИНОЖ: О, едва ли… но винаги има надежда.

Той си отхапва от курабийката.

ФЕЙД-АУТ. КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

64 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНКЪЛНА НА РОБИ, С РОБИ — ДЕН.

Ръката му се стрелва към дръжката на вратата. По-надолу по улицата стоят група местни жители, които го наблюдават с любопитство.

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Всичко наред ли е, Бийлс?

Роби не му отговаря. Отваря вратата и се хвърля в купето. Има късовълнова радиостанция в колата си и веднага грабва микрофона. Включва я, избира деветнайсети канал и започва да говори, като периодично хвърля уплашени погледи към отворената врата на Кларъндън — ами ако убиецът на Марта изведнъж реши да излезе?

РОБИ: Роби Бийлс вика полицай Андерсън! Спешно е! Обади се веднага! Имаме извънредна ситуация!

65 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — ДЕН.

В магазина на Андерсън има още повече хора. Кат и Тес Марчънт — домакиня в края на четирийсетте — обслужват клиентите на касите с цялата бързина, на която са способни, но изведнъж всички замлъкват, вцепенени от паниката в гласа на кмета по радиостанцията.

РОБИ (глас зад кадър): Отговори, по дяволите, Андерсън! Имаме случай на убийство! Марта Кларъндън е пребита до смърт!

Сред тълпата в магазина се разнася уплашен и недоверчив шепот. Очите на хората се разширяват.

РОБИ (глас зад кадър): Този, който го е направил, все още е в къщата! Андерсън! Андерсън! Обади се, чуваш ли ме? Когато не ми трябваш, не спираш да се месиш в работата ми, а сега…

Тес Марчънт взема микрофона на радиостанцията. Движи се като в сън.

ТЕС: Роби? Тук е Тес Марчънт. Майк не е в…

РОБИ (глас зад кадър): Ти не ми трябваш! Андерсън ми трябва! Не мога да върша и моята, и неговата работа!

КАТ (взема микрофона): Майк имаше спешен случай у тях. Алтън също отиде с него. Дъщеричката му…

В този момент Майк и Хач влизат в магазина. На лицата на Кат и Тес се изписва мигновено облекчение. Сред тълпата пробягва тих ропот. Майк прави три крачки в залата и застива, осъзнавайки, че се е случило нещо необичайно.

МАЙК: Какво? Какво има?

Никой не му отговаря. Радиостанцията продължава истерично да врещи.

РОБИ (глас зад кадър): Какъв спешен случай у тях? Тук, при мен е спешният случай! Една стара жена е убита! И откачалката си седи в хола ѝ! Дайте ми градския полицай!

Майк бързо се приближава до касата. Кат с облекчение му подава микрофона.

МАЙК: За какво говори? Кой е убит?

ТЕС: Марта. Така разбрахме.

Сред хората се понася по-силен ропот.

МАЙК (натиска бутона на радиостанцията): Ето ме, Роби. Един момент.

РОБИ (глас зад кадър): Никакви моменти, да те вземат мътните! Тук ситуацията е опасна за живота!

Майк го игнорира, притиска микрофона към гърдите си и се обръща към двайсетината островни жители, които са се скупчили наоколо и го наблюдават вцепенено. На острова не е имало убийство от близо седемдесет години… ако не се брои това на Джо, съпруга на Долорес Клейборн, обаче така и нищо не бе доказано.

МАЙК: Хайде, хора, отдръпнете се и ми дайте малко уединение. Получавам шест хиляди долара на година за полицейската си работа, така че ме оставете да си я върша.

Хората отстъпват назад, но изгарят от любопитство да чуят разговора. И как да им забрани да слушат? Майк се обръща с гръб към тях и с лице към радиостанцията и автомата за продажба на лотарийни билети.

МАЙК: Къде си, Роби? Приемам.

66 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ, СЕДНАЛ ЗАД ВОЛАНА НА КОЛАТА СИ.

Камерата ни показва хората, насъбрали се зад него — дванайсет-тринайсет души — които стоят на улицата и го гледат. Пристъпили са напред, но не смеят да се приближат съвсем. Входната врата на Марта все още си стои зловещо отворена.

РОБИ: В къщата на Марта Кларъндън на Атлантик Стрийт! Къде мислиш, че съм, в бар „Харбър“? Аз… (Изведнъж му хрумва гениална идея.) … в момента държа онзи тип вътре!