Бурята на века - Страница 17

РОБИ: Ехо! Има ли някой там?

Той спира нерешително, след което пристъпва бавно в коридора.

53 ПЪЛЕН МРАК.

Флуоресцентните лампи на тавана се включват една по една, осветявайки просторното помещение. Обикновено тук се провеждат танцови забави, лотарии и други градски мероприятия. Обявленията по облицованите с борова ламперия стени приканват посетителите да дарят кръв в рамките на акцията на местната пожарна команда, която ще се проведе точно тук. Сега обаче залата е пълна с матраци, върху които са наредени възглавници и одеяла. В далечния край на помещението се виждат големи хладилници, опаковки с бутилирана вода и радиостанция с мигащо дигитално екранче.

Урсула и Майк стоят на прага и обхождат с очи всичко това.

УРСУЛА: Е, какво мислиш?

МАЙК: Сама знаеш, че е перфектно. (Тя се усмихва.) Складът зареден ли е?

УРСУЛА: До козирката. Взехме всичко, което поиска. Предимно инстантни храни и продукти на прах — сипваш им вода и ги чакаш да набъбнат. Може да не е вкусно, но поне никой няма да умре от глад.

МАЙК: Сама ли направи всичко това?

УРСУЛА: Помогна ми сестрата на Пит — Тавия. Нали ми каза да бъда дискретна. И да не всявам излишна паника.

МАЙК: Да, май така ти казах… Много ли хора знаят, че се подготвяме за Трета световна война?

УРСУЛА (съвсем спокойно): Всички.

Майк се мръщи, но не изглежда изненадан.

МАЙК: На острова няма тайни.

УРСУЛА (с лека нотка на оправдание): Не съм казала нищо на никого, Майк Андерсън. Нито пък Тавия. Роби Бийлс разпространи мълвата. Не спря да мърмори, че пилееш парите на града на вятъра.

МАЙК: Е, ще видим… (Пауза.) Ще ти кажа само едно — от хлапето му става страхотна маймуна.

УРСУЛА: Какво?

МАЙК: Няма значение.

УРСУЛА: Искаш ли да погледнеш склада?

МАЙК: Вярвам ти напълно. Да се връщаме.

Тя се пресяга към ключа за осветлението и ръката ѝ внезапно застива. Лицето ѝ е разтревожено.

УРСУЛА: Колко сериозно е положението, Майк?

МАЙК: Не знам. Надявам се на следващото заседание на съвета Роби Бийлс да ме заклейми като паникьор. Хайде, да тръгваме.

Урсула загася флуоресцентните лампи и помещението отново потъва в пълен мрак.

54 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Гледаме откъм дневната към вратата на коридора. Телевизорът се чува още по-силно. Звучи реклама на фирма за уреждане на съдебни спорове. „Пострадали сте при катастрофа? Не можете да работите? Изгубили сте разсъдъка си?“

ТВ РЕКЛАМА (глас зад кадър): … чувствате се напълно безпомощни? Сякаш целият свят е срещу вас? Не унивайте! Ние от фирма „Макинтош & Рединг“ сме с вас. И ще направим така, че окончателната победа в съда ще бъде ваша. Не превръщайте една лоша ситуация в безнадеждна! Ако животът ви замерва с лимони, ние ще ви помогнем да си направите лимонада! Заковете ги, преди те да са ви заковали! Ако сте пострадали в катастрофа, ви чакат хиляди — или дори десетки хиляди — долари! Така че не чакайте, а ни се обадете. Веднага. Вземете телефона и наберете 1-800-1-STIK-EM… Да, точно така — 1-800-1…

Роби влиза през вратата. От самодоволството и властния му вид не е останал и помен. Кметът изглежда зле — свит, смачкан и уплашен до смърт.

55 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

Екранът на телевизора е на парчета, от него се издига дим… а рекламата не спира.

ТВ РЕКЛАМА (глас зад кадър): Вземете това, което ви принадлежи по право! Малко ли страдахте досега?

Виждаме главата на Линож над облегалката на креслото. Чуваме го как посръбва от чая си.

56 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА — ПОКАЗАНА ОТ ПО-ШИРОК ЪГЪЛ.

Гледаме над раменете на Роби — към разбития телевизор и темето на седящия в креслото Линож.

РОБИ: Кой си ти?

Телевизорът внезапно замлъква и чуваме воя на надигащата се буря. Бавно, съвсем бавно над облегалката на креслото се надига озъбеният сребърен вълк. Той сякаш се взира в Роби. Очите и муцуната му са подгизнали от КРЪВ, която капе на пода. Вълкът се поклаща напред-назад, подобно на махало на часовник.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Да дойдат при мене родените в грях.

Роби потреперва, отваря уста и отново я затваря. Какво да кажеш след подобно изречение? Линож обаче не е приключил.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Беше при една проститутка в Бостън, докато майка ти умираше в Мачаяс. Мама беше в онзи ужасен старчески дом, който закриха миналата есен… Заради плъховете, плъзнали навсякъде, спомняш ли си? Женицата те викаше, докато не се задуши. Трогателно, нали? Ако не се брои сиренето „Чедър“, няма нищо по-хубаво от майчината любов!

57 ИНТ. РОБИ.

Мигновена реакция от страна на кмета. Как ли би реагирал всеки от нас, чувайки най-мрачните си тайни от непознат убиец, който даже не се вижда ясно в полумрака?

ЛИНОЖ(глас зад кадър): Но всичко е наред, Роби…

Отново реакция от страна на Роби — непознатият знае името му!

58 ИНТ. КРЕСЛОТО НА МАРТА.

Линож надзърта иззад лявата страна на облегалката — бавно, едва ли не свенливо. Очите му изглеждат нормални, но и той е плувнал в кръв като сребърното си оръжие.

ЛИНОЖ: Тя те очаква в ада. Превърна се в човекоядец. Когато попаднеш там, ще те изяде жив. После пак ще те изяде и пак, и пак… Защото нали това е адът, Роби — ужас, повтарящ се до безкрай. Мисля, че дълбоко в сърцето си повечето от нас го знаят. ДРЪЖ!