Бурята на века - Страница 16

ХАЧ: Благодаря ти, че помогна на малкото ми момиченце, шефе.

МАЙК (усмихва се в отговор): За мен беше удоволствие.

49 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖИНА ОТВЪН.

Майк излиза от колата, нахлупвайки по-плътно шапката си, за да не я отвее вятърът. Същевременно хвърля бърз и преценяващ поглед към небето.

50 ЕКСТ. МАЙК ВЪРВИ КЪМ КМЕТСТВОТО.

Майк се спира пред купола. Отблизо се вижда мемориалната плоча — списък на загиналите във войните. Десет души в Гражданската война, един в Испано-американската, по двама в Първата и Втората световна война, един в Корейската и шестима във войната във Виетнам. Сред имената се открояват фамилии като Бийлс, Годсоу, Хачър и Робишо. В горната част на мемориалната плоча пише: КОГАТО БИЕМ КАМБАНАТА ЗА ЖИВИТЕ, ОТДАВАМЕ ПОЧИТ НА ЗАГИНАЛИТЕ.

Майк разклаща леко езика на камбаната с покритата си с ръкавица ръка. Тя издава тих, нежен звън.

51 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА В КМЕТСТВОТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ.

Обичайната приемна за градчетата от Нова Англия. Една от стените е покрита с огромна панорамна снимка на целия остров от въздуха. Тук всичко се командва от един-единствен човек — пухкавата и симпатична секретарка Урсула Годсоу (табелката с името ѝ стои на бюрото ѝ до кошничката за входяща и изходяща кореспонденция). Зад нея се виждат няколко големи прозореца по протежението ни коридора, водещ към градската заседателна зала. Там са наредени груби скамейки с прави облегалки, досущ като в пуританска църква, и гола дървена катедра с микрофон. Изобщо цялото помещение напомня повече за черква, отколкото за административен интериор. В момента залата е пуста.

На стената зад стола на Урсула се забелязва същият плакат, който видяхме и на входа на универсалния магазин: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. Майк го разглежда, докато чака Урсула да се освободи и да му обърне внимание. Тя говори по телефона и гласът ѝ е безкрайно търпелив.

УРСУЛА: Не, Бети, нищо такова не съм чувала… Не знам нищо повече от теб… И на нас ни е дадена същата прогноза… Не, няма да е мемориалната камбана, не и при този вятър… Ще използваме сирената, ако се стигне дотам. Два къси и един дълъг, точно така… Майк Андерсън, разбира се… Нали затова му плащаме — за да взема отговорни решения…

Урсула смигва съучастнически на Майк, давайки му знак с ръка да изчака още малко. Той вдига ръка и изобразява отваряща и затваряща се уста с палеца и другите си пръсти. Секретарката се усмихва и му кима.

УРСУЛА: Да… И аз ще се моля… Всички ще се молим, разбира се. Благодаря ти, че се обади, Бети.

Урсула връща слушалката на мястото ѝ и затваря очи за миг.

МАЙК: Тежък ден, а?

УРСУЛА: Бети Соумс си мисли, че разполагаме с някаква секретна прогноза.

МАЙК: Нещо от сорта на Джийн Диксън? Специална телепатична прогноза?

УРСУЛА: Нещо такова…

Майк потупва по плаката зад секретарката.

МАЙК: Повечето хора видяха ли го?

УРСУЛА: Тези, които имат очи, са го видели. Трябва да си починеш малко, Майк Андерсън. Как е малката Пипа Хачър?

МАЙК: Уха! Бързо се разпространяват новините.

УРСУЛА: Знаеш, че на острова няма тайни.

МАЙК: Пипа е добре. Беше си заклещила главата между стойките на парапета. Сега баща ѝ ме чака отвън в джипа и подготвя домашното си за виелицата от 1989-а.

УРСУЛА (смее се): Типично за дъщерята на Алтън и Мелинда! Същата е като тях! (Изведнъж става сериозна.) Хората знаят, че тази буря ще е свирепа, Майк. Чуят ли сирената, ще дойдат. Така че не се тревожи. Дошъл си да хвърлиш един поглед на укритието, нали?

МАЙК: Казах си, че няма да е зле.

УРСУЛА (изправя се): Можем да подслоним триста души за три дни или сто и петдесет за една седмица… И съдейки по това, което чух по радиото, нищо чудно да ни се наложи. Хайде, ела да погледнеш.

И Майк тръгва след нея.

52 ИНТ. РОБИ БИЙЛС В БЛИЗЪК ПЛАН.

На лицето му са изписани потрес и ужас. Той не вярва на очите си.

РОБИ: Боже милостиви…

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Е, стига мрачни теми! Нека си поговорим за слънце!

Камерата се отдръпва назад и ние виждаме, че кметът е коленичил до Марта в коридора и безуспешно се опитва да измери пулса ѝ. Виждаме китката ѝ и окървавения ръкав на дрехата ѝ, но не повече. Роби се озърта невярващо.

Междувременно Синоптичката не спира да говори. Линож е разбил екрана, но гласът ѝ продължава да се чува.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Чудите ли се къде е най-хубавото време в САЩ днес? Естествено, че на Големия остров в Хавай! Температурата там е осемдесет градуса по Фаренхайт, а от океана духа прохладен бриз, за да не стане прекалено горещо. Не е никак зле и във Флорида. Студовете от миналата седмица отминаха и в Маями температурата е около седемдесет и пет по Фаренхайт. Ами на остров Санибел и прекрасната Каптива? Ако сте там, спокойно си събирайте раковини на плажа и се наслаждавайте на хубавото слънчево време.

РОБИ: Има ли някой там?

Той се изправя. Поглежда първо към стените, където старинните фотографии на Марта са изпъстрени с капки кръв. После поглежда към пода и вижда още повече кръв — тънката диря от бастуна на Линож и големите тъмни петна, оставени от баскетболната топка на Дейви.