Бурята на века - Страница 15

43 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА НА МАРТА, НО НЕ ОТКЪМ ВЕРАНДАТА, А ОТКЪМ ВСЕКИДНЕВНАТА.

Топката прескача бездиханното тяло на Марта, очертаващо се в сумрака, и продължава към дневната, оставяйки голямо кърваво петно при всеки отскок.

СИНОПТИЧКА: Какво ли да ви посъветвам още? Може би да се запасите с повечко телешки салам „Смайл-Бой“… Когато застуди, нищо няма да ви сгрее толкова добре…

44 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.

Топката се търкаля по пода, лъкатушейки между мебелите. Щом достига креслото на Марта, където седи Линож, тя отскача на два пъти от земята, набирайки височина. На третия отскок тупва в скута на Линож. Той я вдига.

СИНОПТИЧКА (държи сандвич): … колкото един хубав сандвич с пържен колбас! Особено ако колбасът е първокласният телешки салам „Смайл-Бой“!

ЛИНОЖ: Той стреля…

Линож запраща топката със свръхестествена сила към телевизора. Тя попада точно в центъра на екрана, изпращайки Синоптичката, сандвича ѝ и графиките на двете бури директно в електронното царство на сенките. Хвърчат искри.

ЛИНОЖ: … и бележи кош!

45 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АТЛАНТИК СТРИЙТ, С ДЕЙВИ.

Момчето все още тича по средата на улицата и крещи с цялата сила на дробовете си.

ДЕЙВИ: Госпожа Кларъндън! Някой е убил госпожа Кларъндън! Цялата ѝ къща е в кръв! Едното ѝ око е извадено! Господи, видях го как виси на бузата ѝ! Помощ!

Хората надзъртат през прозорците си и се показват на вратите си. Естествено, всички познават Дейви, но преди някой да е успял да го успокои, пред него рязко спира голям зелен линкълн — досущ като полицейска кола, засякла превишил скоростта водач. На вратите ѝ пише: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ „АЙЛЪНД-АТЛАНТИК“. От нея излиза солиден джентълмен с делови костюм, вратовръзка и палто (вероятно това е единственият официален костюм в целия Литъл Тол). Може да се забележи сходството на джентълмена с нелепия манекен от верандата на магазина. Това е Роби Бийлс — местният тузар, още по-противният баща на противното хлапе Дон Бийлс. Той стиска Дейви за раменете и силно го разтърсва.

РОБИ: Дейви! Дейвид Хоупуел! Спри веднага!

Дейви млъква и постепенно възвръща самообладанието си.

РОБИ: Какви ги вършиш, защо си се разтичал по средата на пътя?

ДЕЙВИ: Някой е убил госпожа Кларъндън!

РОБИ: Глупости, какви ги дрънкаш?

ДЕЙВИ: Има кръв навсякъде. Едното ѝ око е извадено и виси… виси на бузата ѝ!

Дейви избухва в ридания. Наоколо започват да се тълпят хора, които наблюдават с интерес мъжа и момчето. Роби бавно пуска Дейви. Нещо се е случило, нещо сериозно (може би) и ако е така, Роби е човекът, който трябва да провери какво става. Виждаме как тази мисъл постепенно озарява лицето на кмета.

Роби се оглежда и очите му се спират на една дама на средна възраст, наметната с пуловер, която все още държи в ръцете си купата с тесто, с която е излетяла от кухнята си.

РОБИ: Госпожо Кингсбъри! Погрижете се за него. Дайте му топъл чай… (Замисля се.) … или не, по-добре малко уиски, ако ви се намира.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Ще се обадите ли на Майк Андерсън?

На лицето на Роби се появява кисело изражение. Двамата с Майк не се обичат особено.

РОБИ: Първо аз ще огледам.

ДЕЙВИ: Внимавайте, господин Бийлс. Тя е мъртва… но ми се струва, че в къщата ѝ има някой…

Роби го поглежда с раздразнение и досада. Без съмнение хлапето е изпаднало в истерия. Възрастен мъж с типичното за Нова Англия обветрено, грубовато лице пристъпва напред.

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Трябва ли ти помощ, Роби Бийлс?

РОБИ: Не, Джордж. Ще се справя и сам.

Кметът се качва в зеления линкълн. Колата е твърде голяма, за да направи обратен завой на улицата, ето защо Роби навлиза в двора на една от къщите, докато маневрира.

ДЕЙВИ: Не биваше да отива сам…

Тълпата на улицата (която не спира да се увеличава) гледа подир колата на Роби, отдалечаваща се към къщата на Марта Кларъндън.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Да влезем вътре, Дейви. Няма да давам уиски на дете, но ей сега ще сложа чайника.

Тя го прегръща през рамо и го води към дома си.

46 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Линкълнът на Роби спира пред дома на Марта и кметът излиза от колата. Оглежда пътечката, преобърнатата проходилка и отворената врата. Над лицето му се спуска сянка на угриженост — може би нещата действително са по-сериозни, отколкото е предполагал… Въпреки това Роби крачи по пътечката към къщата. Има ли друг избор? Да остави работата на всезнайкото Майк Андерсън? В никакъв случай!

47 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.

Бяла дървена постройка, издържана в суров новоанглийски стил. Това е центърът на обществения живот на градчето. Пред него се вижда неголям купол, а под купола има камбана с размерите на кошница за ябълки. Към сградата се приближава зеленият служебен джип и спира на паркомястото с надпис САМО ЗА СЛУЖЕБНИ АВТОМОБИЛИ.

48 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА, С МАЙК И ХАЧ.

Хач държи пред себе си брошурата „Подготовка за буря. Наръчник за жителите на щата Мейн“ и я чете задълбочено.

МАЙК: Искаш ли да влезеш?

ХАЧ (без да отделя поглед от брошурата): Не.

Когато Майк отваря вратата, Хач вдига очи и му се усмихва смутено.