Бурята на века - Страница 14

Дейви Хоупуел изеднъж се спира. Хваща топката си и се взира в:

35 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЕЙВИ.

Входната врата е отворена — въпреки студа. Проходилката на възрастната жена лежи на стъпалата на верандата, където бе запратена от Линож.

36 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЕЙВИ.

Момчето пъха топката под мишница и бавно пристъпва към портата на Марта. Спира се на прага за момент и забелязва нещо черно върху бялата боя. Там, където Линож бе почукал с бастуна си, са останали обгорени следи. Дейви докосва едно от петната с голите си пръсти (ръкавиците му са изрязани, нали си спомняте?) и тутакси ги отдръпва назад.

ДЕЙВИ: Аууу!

Петната още парят. Дейви обаче бързо забравя за тях, неспособен да откъсне очи от отворената врата и прекатурената проходилка — не е нормално вратата да е отворена, не и в такова време… Момчето върви по пътечката, изкачва стъпалата на верандата и се навежда, за да вдигне проходилката.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Що за роля играят подобни бури в теорията за глобалното затопляне? Уви, все още не знаем…

ДЕЙВИ (вика): Госпожо Кларъндън? Добре ли сте?

37 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.

По телевизията отново излъчват детайлна прогноза за времето. Графиките на двете бури са се приближили съвсем до точката на предстоящия им сблъсък. Линож седи в любимото кресло на Марта, а окървавеният му бастун лежи в скута му. Очите му са затворени. Изглежда така, сякаш медитира.

СИНОПТИЧКА: Едно знаем със сигурност — струйните течения са в типичното си за тази част от годината състояние, макар, че възходящият поток е по-силен от обичайното и това засилва още повече чудовищната сила на западната буря.

ДЕЙВИ (глас зад кадър): Госпожо Кларъндън? Това съм аз, Дейви! Дейви Хоупуел! Добре ли сте?

Линож отваря очи. Те отново са изцяло черни… но сред чернотата се открояват алени отблясъци, досущ като от пламък. Той се усмихва, показвайки страшните си зъби. Камерата се задържа върху тях, след което:

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

38 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА — ДЕН.

Гледаме към отворената врата през очите на Дейви Хоупуел, който пристъпва към нея с нарастващо безпокойство. Все още държи под мишница баскетболната си топка.

ДЕЙВИ: Госпожо Кларъндън? Госпожо…

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Заздравете широките прозорци с облепващи ленти, за да не бъдат счупени от поривите на вятъра…

Момчето внезапно замира и очите му се разширяват, защото вижда:

39 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЕЙВИ.

От сенките се подават два дамски чехъла и крайчето на дрехата на възрастната жена.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Поривите на вятъра при такава буря могат да достигнат…

40 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА И ДЕЙВИ.

Момчето временно е забравило за страховете си. Мисли си, че вече е видяло най-лошото, че вече знае най-лошото. Госпожа Кларъндън е паднала — може би е получила удар или се е подхлъзнала… Дейви прикляква, за да погледне отблизо, и застива. Баскетболната му топка се изплъзва под мишницата му и се търкулва по верандата. Очите на момчето се разширяват от ужас. Не виждаме какво вижда, но не ни и трябва. Защото знаем какво вижда.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): … скорости, които обикновено са характерни за ураганите. Проверете дали отворите на ширмовете и комините ви са добре изолирани. Това също е изключително важно!

Дейви трескаво си поема дъх, но не може да издиша. А е видно, че се опитва. Прави опит да изкрещи. Докосва единия чехъл на Марта и издава приглушен хъхрещ звук.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Забрави за NBA, Дейви — и за гимназиалния отбор няма да те вземат. Не само, че си бавен, но и дори океана не можеш да уцелиш!

Дейви поглежда към всекидневната и осъзнава, че убиецът на Марта е все още в къщата. Вцепенението го напуска. Той изкрещява, скача като опарен и хуква към стъпалата на верандата. На последното стъпало се спъва и се просва на пътечката.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Отгоре на всичко си нисък, Дейви! Ти си джудже! Ела при мен, Дейви, и ще ти направя услуга. Ще те избавя от страданията!

Дейви се надига и побягва по пътечката, хвърляйки уплашени погледи през рамо към къщата на Марта. Профучава през портичката, хуква по тротоара и се стрелва по Атлантик Стрийт към кейовете.

ДЕЙВИ (крещи с цяло гърло): Помощ! Госпожа Кларъндън е мъртва! Някой я е убил! Кръв! Помощ! Господи, някой да помогне!

41 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.

Очите му отново са се върнали към нормалното… доколкото тази вледеняваща, зловеща синева може да мине за „нормална“. Той вдига ръка и прави приканващ жест с показалеца си.

СИНОПТИЧКА: Ако трябва да резюмирам всичко, което ви казахме, ще ви кажа следното: „Подгответе се за най-лошото, защото онова, което ни очаква, не е никак хубаво“.

42 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА.

В далечината все още ехтят виковете за помощ на Дейви Хоупуел. Баскетболната му топка, която се бе спряла до верандата, изведнъж се раздвижва и започва бавно да се търкаля по дъските. Постепенно набира скорост, минава през входната врата и прескача през прага.