Бурята на века - Страница 13

Хач се опитва да измъкне главата на дъщеря си. Не постига нищо и момиченцето отново изпада в паника, мислейки си, че завинаги ще си остане заклещено тук.

ХАЧ: Миличка, защо направи това?

ПИПА: Хайди Сейнт-Пиер ме накара.

Майк поставя ръце върху раменете на Хач и го отмества встрани. Хач го гледа с надежда.

31 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЕЦАТА В ПОДНОЖИЕТО НА СТЪЛБИТЕ.

Хайди Сейнт-Пиер, петгодишната дъщеря на Линда Сейнт-Пиер, е с червена коса и дебели очила.

ХАЙДИ СЕЙНТ-ПИЕР: Не съм.

ПИПА: Накара ме!

ХАЙДИ СЕЙНТ-ПИЕР: Опашата лъжа!

МОЛИ: Тихо, момичета!

МАЙК: Какво стана, миличка?

ПИПА: Стори ми се лесно да я провра, но сега не мога да я измъкна! Май от тази страна главата ми е по-голяма!

МАЙК: Така е… но аз ей сега ще я смаля. Знаеш ли как?

ПИПА (заинтригувано): Не… Как?

МАЙК: Ще натисна копчето ти за смаляване. Когато го направя, главата ти ще се смали и ти ще я измъкнеш на мига. Ще стане толкова лесно, както си я пъхнала. Представяш ли си?

Той говори с тих, успокояващ глас, и сам почти е изпаднал в хипнотично състояние.

ХАЧ: Що за…

МОЛИ: Шшш!

МАЙК: Сега ще натисна копчето. Готова ли си?

ПИПА: Да.

Майк се пресяга и натиска лекичко връхчето на носа ѝ с показалец.

МАЙК: Бийп! Затвори очи. Ето! Хоп, главата ти се смали! Бързо, Пипа, извади я, преди отново да е станала голяма!

И Пипа с лекота измъква главата си от капана. Децата пляскат с ръце и радостно крещят. Дон Бийлс отново се прави на маймуна. Един друг малчуган — Франк Брайт — също започва да подскача, но щом среща неодобрителния поглед на Ралфи, се спира.

Хач вдига дъщеря си и я притиска в обятията си. Пипа също го прегръща, като в същото време си отхапва от филията с ягодово сладко. Уплахата ѝ е отминала в мига, в който Майк я заговори. Моли отправя благодарствена усмивка на съпруга си и провира ръка между стойките, където се бе заклещило детето. Майк поема нежно ръката ѝ от другата страна и целува всеки един от пръстите ѝ. Хлапетата се кикотят. Едно от тях — петгодишното момченце Бъстър Карвър (последният малчуган от групата на Моли) — закрива очите си с длани.

БЪСТЪР: Цуни-гуни! О, не!

Моли се смее и отдръпва ръката си.

МОЛИ: Благодаря ти! Страшно съм ти признателна.

ХАЧ: И аз ти благодаря, шефе.

МАЙК: За нищо.

ПИПА: Тате, а сега главата ми малка ли е? Усетих я как се смалява, когато господин Андерсън натисна копчето. Още ли е малка?

ХАЧ: Не, миличка. Съвсем нормална си е.

Майк слиза по стълбите. Моли го пресреща и застава пред него. Ралфи също е тук. Майк го вдига и целува червеното петънце на носа му. Моли пък целува съпруга си по бузата.

МОЛИ: Извинявай, че те извиках в неподходящо време… Щом видях, че не може да си измъкне главата, направо… откачих.

МАЙК: Всичко е наред. И бездруго имах нужда от малко почивка.

МОЛИ: Толкова ли е тежко положението в магазина?

ХАЧ: Не е никак розово. Нали знаеш какво става, когато кажат, че се задава буря… особено такава като тази. (Обръща се към Пипа.) Трябва да се връщам на работа, слънчице. Да слушкаш!

Дон отново издува бузи и издава неприличен звук.

МАЙК (тихичко): Синът на Роби много ме кефи!

Моли нищо не казва, само забелва очи в знак на съгласие.

МАЙК: Какво предлагаш, Хач?

ХАЧ: Викам да тръгваме, докато още можем. Ако синоптиците не грешат, идните три дни снегът ще ни разкаже играта. (Пауза.) Ще бъдем приклещени като Пипа.

Никой не се усмихва. В думите му има твърде много истина.

32 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — ДЕН.

Зеленият служебен джип е паркиран пред къщата. Пред двора се вижда табелка с надпис ДЕТСКА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“. Тя виси на верижка и се поклаща под напорите на вятъра. Небето изглежда по-сиво и навъсено отвсякога. В далечината се вижда разбуненият океан, над който се стеле сивкава мъгла.

Вратата се отваря. Майк и Хач излизат и вдигат яките на шубите си, като придържат шапките си с ръце. По пътя към колата Майк се спира и поглежда нагоре. Да, задава се сериозна буря. Голяма буря. Угриженото лице на Майк показва, че той прекрасно го съзнава. Или си мисли, че го съзнава. Още никой не знае що за стихия ще връхлети остров Литъл Тол.

Майк сяда зад волана и маха на Моли, която стои на верандата, наметната с пуловера си. Хач също ѝ маха. Тя също им помахва. Офроудърът прави обратен завой и се насочва към магазина.

33 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА — С МАЙК И ХАЧ.

ХАЧ: Бутон за смаляване, а?

МАЙК: Всеки си има такъв. Ще кажеш ли на Мелинда?

ХАЧ: Не… но Пипа, така или иначе, ще ѝ каже. Забеляза ли, че през цялото време нито за миг не изпусна от поглед филията с хляб?

Двамата се споглеждат и се усмихват.

34 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ — ДЕН.

По улицата, равнодушно към наближаващата буря и силния вятър, върви момче на четиринайсет години — Дейви Хоупуел. Носи дебела шуба и ръкавици с изрязани пръсти — така по-лесно се борави с баскетболната топка. Той се накланя наляво и надясно, дриблира и същевременно води пряк репортаж.

ДЕЙВИ: Дейви Хоупуел се стрелва напред… Избягва пресата… Стоктън се опитва да му вземе топката, но няма никакъв шанс… Съдбата на срещата е в ръцете му… Времето изтича… Дейви Хоупуел е последната надежда на „Селтик“… Той криволичи и се измъква от защитниците… Последни секунди до края на полувремето…