Бурята на века - Страница 12

27 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ НА МАГАЗИНА — С МАЙК, ХАЧ И КЛИЕНТИТЕ.

Майк се взира в телефона и бавно поставя слушалката на мястото ѝ. Междувременно Хач си пробива път през множеството и идва при него. Има притеснен вид.

ХАЧ: Пипа! Какво е станало с Пипа?

МАЙК: Доколкото разбрах, малката се е заклещила. Искаш ли да отидем при тях?

28 ЕКСТ. ГЛАВНАТА УЛИЦА ПРЕД МАГАЗИНА.

Пред магазина има паркинг. На най-удобното място се вижда зелен джип 4x4 с надпис „Островна служба“ на вратата и полицейски буркан на покрива.

Майк и Хач изскачат от магазина и се устремяват към офроудъра.

ХАЧ: Колко разстроена беше, Майк?

МАЙК: Моли ли? Около 5 по скалата от 1 до 10, не се безпокой.

Мощен порив на вятъра ги блъска в лицата, карайки ги да залитнат назад. Двамата поглеждат в посока към океана. Пие не го виждаме, но пък за сметка на това чудесно чуваме как вълните се блъскат в брега.

ХАЧ: Това все повече ми заприличва на майката на всички бури, а?

Майк не му отговаря. Не е и нужно. Влизат в джипа и потеглят.

29 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА ВЕРАНДАТА ПРЕД МАГАЗИНА.

Нов порив на вятъра. Висящите кошове за лов на омари се люлеят и се блъскат един в друг… а пропелерът върху шапката на манекена бавно започва да се върти.

30 ИНТ. СТЪЛБИЩЕТО В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.

Пипа все още е заклещена между стойките на парапета, но до нея на стълбите седи Моли и момиченцето се е поуспокоило. Децата продължават да се тълпят пред Пипа и да я гледат. Моли я глади по косичката с едната си ръка. В другата си ръка държи филията с ягодово сладко на детенцето.

МОЛИ: Всичко ще бъде наред, Пипа. Майк и баща ти идват насам и Майк ще те измъкне.

ПИПА: И как ще ме измъкне?

МОЛИ: Не знам. Може би с магия!

ПИПА: Гладна съм!

Моли пъха ръка между стойките и поднася филията към устата на Пипа. Момиченцето яде. Другите деца ги наблюдават със затаен дъх. Едно от хлапетата е петгодишният син на Джил Робишо.

ХАРИ РОБИШО: Може ли да я нахраня, госпожо Андерсън? Веднъж на панаира в Бангор храних една маймуна.

Другите деца се смеят, но на Пипа не ѝ е смешно.

ПИПА: Аз не съм маймуна, Хари! Аз съм момиче, а не маймуна!

ДОН БИЙЛС: Вижте ме, аз съм маймуна!

И Дон започва да скача в подножието на стълбата, като се чеше под мишниците и се „прави на маймуна“ с такава отдаденост, на която е способен само четиригодишен малчуган. Другите деца тутакси започват да му подражават.

ПИПА: Аз не съм маймуна!

Пипа се разплаква. Моли я гали по косата, но този път не може да я утеши. Да се заклещиш между стойките на парапета, си е неприятно, но да те нарекат „маймуна “, е сто пъти по-лошо.

МОЛИ: Деца, престанете! Това, което правите, не е хубаво! Наранявате чувствата на Пипа!

Всички, с изключение на Дон Бийлс, спират. Той обаче продължава да подскача и да се чеше.

МОЛИ: Дон, стига вече! Държиш се лошо!

РАЛФИ: Дон, престани! Мама каза, че се държиш лошо!

Ралфи се опитва да го удържи. Дон го отблъсква и крещи.

ДОН: Аз съм маймуна!

Дон удвоява усилията си — напук на Ралфи… и на майка му, естествено. Тогава вратата се отваря и вътре влизат Майк и Хач. Хач веднага вижда какъв е проблемът и реагира със смесица от страх и облекчение.

ПИПА: Татеее!

И отново започва да се мята, мъчейки се да се освободи.

ХАЧ: Пипа! Стой спокойно! Ще си откъснеш ушите!

РАЛФИ (обръща се към Майк): Татко! Пипа си заклещи главата, а Дон не спира да се прави на маймуна.

Ралфи се хвърля в обятията на баща си. Майк го вдига, а Хач се качва по стълбите при дъщеря си и прикляква до нея. Моли гледа иззад раменете му към съпруга си, изпращайки му безмълвно съобщение с поглед: „Направи нещо, моля те!“.

Симпатично русокосо момиченце с две плитки дърпа белите „месарски “ панталони на Майк. Почти цялата ѝ порция ягодово сладко е размазана отпред по блузката ѝ.

САЛИ ГОДСОУ: Господин Андерсън? Аз престанах да се правя на маймуна. Веднага щом тя ми каза.

И Сали посочва към Моли. Майк внимателно я отдръпва от себе си. Четиригодишната Сали бързо пъха пръстче в устата си.

МАЙК: Браво, Сали! Трябва да те пусна, Ралфи!

Веднага щом го прави, Дон Бийлс блъска Ралф.

РАЛФИ: Ей! Защо ме блъсна?

ДОН БИЙЛС: Защото се правиш на умник!

Майк хваща Дон Бийлс и го вдига на нивото на очите си. Малкото грубиянче изобщо не изглежда уплашено.

ДОН БИЙЛС: Не ме е страх от теб! Баща ми е кмет на града! Той ти плаща заплатата!

Хлапакът изплезва език, издува бузи и издава неприличен звук с устните си право в лицето на Майк. Майк запазва самообладание и дори не трепва.

МАЙК: Ако се държиш лошо с другите, и с тебе ще се държат лошо! Запомни го добре, защото е самата истина. Държиш ли се зле с другите, и с теб ще се държат зле.

Дон не осъзнава смисъла на тези думи, но реагира на тона им. После пак ще започне да прави пакости, но поне за кратко са го сложили на мястото му. Майк го оставя на земята и се приближава до стълбата. Зад него се вижда открехната врата с надпис МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ. В стаята зад вратата се виждат малки масички и столове. От тавана висят пъстроцветни хартиени фигурки. Това е класната стая на детската градина на Моли.