Бурята на века - Страница 99

ХАЧ (глас зад кадър): Майк?

Майк се обръща. Хач — който изглежда доста странно по тениска и бермуди — се приближава към него. Личи си, че страшно му се иска да е на някое друго място. Майк го гледа хладно и дистанцирано.

МАЙК: Ако имаш да ми казваш нещо, най-добре го направи. Фериботът ми тръгва в единайсет и десет и не искам да го изпусна.

ХАЧ: Къде отиваш? (Майк мълчи.) Недей, Майк. Не заминавай. (Майк мълчи.) По-леко ли ще ти стане, ако ти кажа, че не съм спал като хората от февруари? (Майк продължава да мълчи.) По-леко ли ще ти стане, ако ти кажа, че… може би не постъпихме правилно?

МАЙК: Трябва да вървя, Хач.

ХАЧ: Роби каза да ти предам, че службата на полицай ще си е твоя, когато и да я поискаш. Само трябва да кажеш, че я искаш.

МАЙК: Кажи му, че приключих с това. Нямам какво да правя тук. Направих всичко по силите си и не мога повече.

Той пристъпва напред и тъкмо ще отвори шофьорската врата, когато Хач докосва рамото му. Майк рязко се обръща и ние виждаме, че очите му пламтят, сякаш всеки миг ще го фрасне в лицето. Хач също си дава сметка за това, но не помръдва. Може би смята, че си го е заслужил.

ХАЧ: Моли се нуждае от теб. Не виждаш ли в какво се е превърнала?

МАЙК: Ти ще я наглеждаш вместо мен, става ли?

ХАЧ (свежда поглед към земята): Мели също не се чувства добре. Взема доста транквиланти. Опасявам се, че се е пристрастила към тях.

МАЙК: Лоша работа. Но… поне дъщеря ти е при теб. Когато не можеш да заспиш, винаги можеш да влезеш в стаята на Пипа и да я погледаш как спи. Нали?

ХАЧ: Виждаш нещата само от своята гледна точка. Само твоите проблеми те вълнуват.

Майк отваря шофьорската врата, сяда зад волана и хвърля безизразен поглед на Хач.

МАЙК: Напротив. Нищо не ме вълнува. Чувствам се празен. Издълбан отвътре като ноемврийска тиква.

ХАЧ: Ако се беше опитал да разбереш…

МАЙК: Разбирам, че фериботът тръгва в единайсет и десет и ако не тръгна сега, ще го изпусна. Всичко добро, Хач. Надявам се да си възвърнеш съня.

Той хлопва вратата, запалва двигателя и потегля по главната улица. Хач гледа безпомощно подире му.

155 ЕКСТ. МОРАВАТА ПРЕД КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Камерата ни показва главната улица и хваща в кадър колата на Майк, която се приближава към пристана. Там, с бумтящи двигатели, стои на котва фериботът. После камерата се завърта наляво — към купола и мемориалната камбана. Вдясно от паметната плоча със загиналите във войните е добавена още една. На нея пише: ЖЕРТВИ НА БУРЯТА НА ВЕКА — 1989 ГОДИНА, а отдолу са изброени имената:

...

МАРТА КЛАРЪНДЪН

ПИТЪР ГОДСОУ

УИЛЯМ СОУМС

ЛОЙД УИШМАН

КОРА СТАИХОУП

ДЖЕЙН КИНГСБЪРИ

УИЛЯМ ТИМЪНС

ДЖОРДЖ КЪРБИ…

И най-отдолу:

...

РАЛФ АНДЕРСЪН.

Камерата се фокусира върху името му.

156 ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА СУТРИН.

Моли е спряла да говори и само се взира безмълвно през прозореца. В очите ѝ отново напират сълзи и се търкулват по бузите ѝ. Тя продължава да плаче без глас.

ПСИХОТЕРАПЕВТ: Моли…?

МОЛИ: Той се изгуби в снежната слепота. Сигурно е бил заедно с Бил Тимънс — човекът от островната служба „Вода и канал“. Или поне така ми се иска да мисля — че някой е бил с него до края. Навярно са се заблудили и са паднали в океана. Тленните им останки така и не бяха открити.

ПСИХОТЕРАПЕВТ: В тази история има още много, за което не ми казваш, нали? (Мълчание от страна на Моли.) Докато не я разкажеш цялата, споменът за случилото се ще продължава да те измъчва.

МОЛИ: Той ще ме измъчва, каквото и да сторя… Има рани, които никога не зарастват. Преди не го осъзнавах, но сега… сега вече го знам.

ПСИХОТЕРАПЕВТ: Моли, защо съпругът ти те мрази толкова? Какво всъщност се случи с Ралфи?

Камерата се приближава към Моли. Тя все още гледа през прозореца. Навън е слънчево; тревата е зелена и цъфтят цветя… но вали сняг. Той покрива тревата и пътечката и посребрява разлистените клони на дърветата.

Камерата ни показва Моли в екстремно близък план, докато тя се взира в падащия сняг.

МОЛИ: Той се изгуби. Понякога хората се губят. Просто се изгубват. Така се случи и с Ралфи. Той се изгуби в снежната слепота. Изгуби се в бурята.

ТОЗИ КАДЪР БАВНО ПРЕЛИВА В:

157 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФЕРИБОТА — СУТРИН.

Той плава през пролива към Мачаяс. Автомобилите са паркирани на кърмовата палуба — сред тях е и колата на Майк. Самият Майк стои сам, облегнат на леера, и океанският бриз развява косата му. Майк изглежда умиротворен.

МАЙК (глас зад кадър): Девет години изминаха оттогава. Просто запалих колата и се качих на ферибота. И никога не се върнах.

ТОЗИ КАДЪР БАВНО ПРЕЛИВА В:

158 ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА — СУТРИН.

Сеансът на Моли приключва. Часовникът на стената показва 11:55. Моли стои до бюрото на Лиза и пише чек. Лиза я гледа разтревожено, защото си дава сметка, че за пореден път е претърпяла поражение, а островът е победил. Тайната — каквато и да е тя — си е останала тайна.

Никоя от двете не вижда малката бяла кола на Майк, която минава по улицата.

МАЙК (глас зад кадър): Изобщо не знаех къде отивам. В началото само карах, накъдето ми видят очите.