Бурята на века - Страница 83

„И не искам да знам “, се долавя в тона ѝ. Тя отново изтрива устата на Дон, макар че там вече няма трохи — просто го гали, давайки израз на цялата си майчина любов.

62 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СКАМЕЙКИТЕ НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА, С РОБИ БИЙЛС — НОЩ.

Роби седи сам на една скамейка — може и да е законно избраният кмет на Литъл Тол, но съгражданите му не изгарят от желание да общуват с него. Зад гърба му се виждат хора, които разговарят оживено помежду си. Други помагат на Тавия, Тес и Джена да наредят свещите в декоративните свещници по стените. Роби пъха ръка в десния джоб на якето си и изважда револвера, който вече видяхме в Първата част. Слага го в скута си и замислено го гледа.

Лампите на тавана помръкват. В същия миг, макар и малко неуверено, се включва аварийното осветление по стените. Хората притеснено поглеждат нагоре. Трите жени започват да нареждат свещите още по-бързо; към тях прииждат още местни жители, желаещи да им помогнат.

Роби обаче не е сред тях. Нито е в настроение да помага, нито го е грижа за неизбежното прекъсване на електрозахранването. В момента е потънал в света на собствените си мисли, където само отмъщението има значение. Той съзерцава още малко револвера си, след което го прибира обратно в джоба си, за да му е подръка. Продължава да си седи, зареял поглед в пространството. Озлобен и отмъстителен, кметът на Литъл Тол очаква появата на Линож.

63 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО.

Джоана Станхоуп влиза в кухнята и угрижено гледа примигващите лампи.

64 ЕКСТ. НАВЕСЪТ НА ГЕНЕРАТОРА — НОЩ.

Двигателят се закашля… задавя се… и този път не успява да се върне към нормалния си ход на работа. Замлъква с хрип и навън остава да ехти само воят на вятъра.

65 ИНТ. КРЕВАТЧЕТАТА В ДЕТСКИЯ КЪТ В СУТЕРЕНА — НОЩ.

В тази част от детския кът, където спят децата, лампите угасват. След миг-два на пълна тъмнина се задейства мъждукащото аварийно осветление в най-горната част на стената, почти до самия таван.

МАЙК (обръща се към Хач): Ще ми помогнеш ли да донесем малко свещи?

ХАЧ: Скъпа?

МЕЛИНДА: Отивай.

Майк и Хач стават и тръгват към изхода.

66 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТЕЛЕВИЗОРА И ЗОНАТА ЗА ОТДИХ В СУТЕРЕНА — НОЩ.

Майк и Хач отмятат завеската и се насочват към стълбите.

ХАЧ: По радиото казаха, че след полунощ бурята ще започне да утихва. Ако Линож е замислил нещо…

МАЙК: Може да си сигурен в това.

67 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО, С ДЖОАНА — НОЩ.

В кухнята е много тъмно — там има само две аварийни лампи, захранвани от акумулатори, като едната не свети, а другата излъчва съвсем слабо жълтеникаво сияние. Когато Джоана прекосява помещението, помръква съвсем.

Джоана, която се е превърнала в сянка сред другите сенки, търси опипом пътя си в мрака. Бедрото ѝ се удря в нещо и тя изохква, но по-скоро от нетърпение, отколкото от болка. Най-накрая достига до плота и изважда една свещ от кутията. На горната полица лежат кутии с кибрит и множество свещници. Джоана напипва един от кибритите, драсва клечката и запалва свещта. Когато пламъчето се стабилизира, тя грабва най-близкия свещник и забива свещта върху иглата на поставката му.

Джоана взема останалите свещи, пъха кутиите под мишница и се обръща. Сега обаче върху масата, която жените са прибрали и почистили още преди няколко часа, се вижда нещо. Нещо продълговато и тънко. Бастунът на Линож.

Джоана ахва, отново се обръща и… се озовава точно пред Линож, чието усмихнато лице се озарява от трептящото пламъче на свещта. Прилича на лице на зъл дух. Джоана отново ахва и всички свещи — в това число и запалената — изпадат от ръцете ѝ. Естествено, запалената мигом угасва и ни потапя в непрогледен мрак.

ЛИНОЖ: Здравей, Джоана Станхоуп. Доволна си, че дъртата вещица е мъртва, нали? Направих ти услуга, о, да! Ти запази лицето си безизразно, ала вътрешно танцуваше от радост. Не бързай да отричаш, защото го зная; мога да го подуша като парфюм.

Джоана започва да крещи. Миг по-късно обаче ръцете ѝ се стрелват към устата ѝ и я запушват. Над дланите ѝ виждаме очите ѝ — изпъкнали и разширени от ужас — и разбираме, че тя не е замлъкнала по своя воля…

ЛИНОЖ (с благ и нежен глас): Шшш… Шшш…

68 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА НА КМЕТСТВОТО — С МАЙК И ХАЧ.

И тук е сумрачно, защото светлината се осигурява единствено от две-три аварийни лампи, чието напрежение явно е недостатъчно, плюс няколко свещи и фенерчета… Някои от хората, насядали по столовете, си светят със запалките си. През прозорците на коридора виждаме как жените запалват свещите в заседателната зала.

СТАН ХОУПУЕЛ: Какво му стана на генератора, Майк?

ПЪРВИ ОСТРОВЕН ЖИТЕЛ: Сега до края на бурята ли няма да имаме ток?

ВТОРИ ОСТРОВЕН ЖИТЕЛ: И как ще се топлим сега? Изхвърлиха старата дървена печка преди цели три години! Още тогава им казвах, че не бива, че току-виж сме опрели до нея в сезона на виелиците, ама като не искат да слушат старите хора…

МАЙК (без да се спира): Не се тревожете, няма да имаме никакви проблеми с отоплението и осветлението. Освен това най-лошото вече мина, защото бурята ще утихне след полунощ… Нали така, Хач?

ХАЧ: Точно така. Казаха го по радиото.

Преподобният Боб Ригинс е тръгнал след Майк и Хач още в сутерена, но на стълбите е изостанал назад (човекът си има проблеми с килограмите). Сега най-сетне ги настига.