Бурята на века - Страница 82

58 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Мъждукащите светлинки в прозорците на кметството примигват. Гаснат и отново светват.

59 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Тес Марчънт, Тавия Годсоу и Джена Фрийман изваждат кутии със свещи от килера и ги слагат на кухненския плот. Лампите над главите им продължават да мигат. Тавия и Джена поглеждат плахо нагоре.

ТАВИЯ ГОДСОУ (обръща се притеснено към Тес): Как мислиш, ще спре ли генераторът?

ТЕС: Най-вероятно… Цяло чудо си е, че изобщо издържа толкова време. Сигурно досега вятърът е продухвал ауспуха му, но след като се промени, не знам… Но това може и да е добър знак. Току-виж бурята започнала да утихва…

Тя подава няколко кутии със свещи на Джена, после дава няколко и на Тавия. Останалите взема сама.

ДЖЕНА: Към заседателната зала, нали?

ТЕС: Да. Майк иска да подготвим първо нея. Там има аварийно осветление, но няма да е достатъчно. Хайде, дами, да свършим, каквото можем, докато още има ток.

60 ИНТ. КОРИДОРЪТ, ВОДЕЩ КЪМ ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО.

В края на коридора се намира остъкленият кабинет на Урсула Годсоу и водещото към сутерена стълбище. Вдясно е градската заседателна зала, която се вижда през големите прозорци, разположени по протежението на коридора. Зад тях забелязваме около сто и двайсет островни жители, част от които се тълпят пред бюфета (където положението с провизиите не е съвсем розово), а останалите са приседнали на дървените скамейки и разговарят помежду си, докато пият кафе.

От двете страни на коридора са наредени столове — в по-спокойни, не толкова „бурни“ времена хората са чакали на тях реда си за официалните кабинети — да регистрират автомобил, куче или лодка; да платят данък недвижими имоти; да проверят името си в избирателните списъци или да подновят разрешителното си за търговски улов на риба и омари. В момента на тях са се разположили още двайсетина островни жители, някои от които си бъбрят тихичко, а другите спят. Единственото, което чакат сега, е краят на бурята.

Тес, Тавия и Джена минават с бързи крачки по коридора, понесли своите трофеи — кутиите със свещи. Пред тях виждаме как Хач излиза от кабинета на Урсула.

ХАЧ: Току-що хванах малко от бюлетина на Националната метеорологична служба. Казаха, че тази нощ може би ще видим луната.

ТАВИЯ ГОДСОУ: Това е чудесно!

Повечето от насядалите в коридора — досущ като пациенти пред лекарски кабинет — явно са на същото мнение, защото започват да ръкопляскат, събуждайки задрямалите. Те се оглеждат объркано и питат какво е станало.

ТАВИЯ: Знаеш ли къде е Урсула?

ХАЧ: В сутерена, при Сали и останалите. Когато я видях за последен път, спеше. (Пауза.) Но не като децата… Нали разбираш?

ТАВИЯ: Да… Сигурна съм, че децата ще се оправят. Когато се събудят, всичко ще бъде наред.

ХАЧ: Надявам се да си права, Тавия Годсоу. Моля се да си права.

Той тръгва надолу по стълбите. Трите жени го гледат с дълбоко съчувствие, след което продължават по пътя си. Тъкмо ще влязат в заседателната зала, когато Джоана Станхоуп се задава насреща им.

ДЖОАНА СТАНХОУП: Да ви помогна с нещо?

ТАВИЯ: Слез долу и вземи останалите свещи от кухнята. Боя се, че генераторът съвсем скоро ще издъхне.

Тавия, Тес и Джена влизат в заседателната зала. Джоана (която се е възстановила рекордно бързо от шока след смъртта на свекървата ѝ) се спуска по стълбите.

Лампите примигват, изгасват и отново се включват. Островните жители, седящи на столовете в коридора, хвърлят нервни погледи нагоре и тихо мърморят.

61 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КРЕВАТЧЕТАТА В ДЕТСКИЯ КЪТ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Помещението прилича не толкова на детска спалня, колкото на реанимация в болница. Имаме чувството, че наблюдаваме последиците от ужасна трагедия, сякаш всички тези деца са станали жертва на стрелба в някое училище.

Урсула е придърпала леглото си до креватчето на Сали и спи, хванала ръката на дъщеря си в своята. Майк и Моли са до Ралфи, а Мелинда е до Пипа и нежно отмята косите от челото на дъщеря си. Джил и Анди Робишо са до Хари, Джак и Анджела Карвър са до Бъстър, Хенри и Карла Брайт са до Франк. Линда Сейнт-Пиер е до Хайди; недалече от нея, също самичка, седи Сандра Бийлс. Тя любящо изтрива трохите от устните на Дон с влажна кърпичка. Децата са тъй сладки в дълбокия си сън, че приличат на малки ангелчета. Дори Дон.

В ъгъла е приседнал Преподобният Боб Ригинс, който отправя горещи молитви към Бога, без да пречи на никого.

Хач отмята импровизираната завеска, спира и гледа как лампите примигват. Осветлението изгасва… и после пак светва. Хач се връща при децата и родителите.

ХАЧ (обръща се към Мелинда): Някаква промяна? (Тя поклаща глава.) Каквато и да е промяна в някой от тях?

МЕЛИНДА (с тих и отчаян глас): Не.

МОЛИ: Поне дишането им е нормално, рефлексите им са нормални и зениците им реагират на светлина. Това не е малко.

Хач присяда до Мелинда и се взира в лицето на Пипа. Той вижда как зениците под клепачите ѝ потрепват и се движат.

ХАЧ: Сънува.

МАЙК: Всички сънуват.

Майк и Хач се споглеждат, след което Хач се обръща към Сандра.

ХАЧ: Къде е Роби, Сандра?

САНДРА: Не знам.