Бурята на века - Страница 6

К оглавлению

6

И накрая — благодаря на Крейг Баксли, задето се захвана с една от най-големите продукции, реализирани някога от телевизионните мрежи; както и на Марк Карлинър и Том Бродек, които направиха всичко това възможно. Марк, който получи за „Уолъс“ почти всички съществуващи телевизионни награди, е невероятен професионалист, когото всеки иска да има в отбора си. Благодарен съм и на съпругата ми Таби, която винаги ме е подкрепяла през всичките тези години. И понеже също е писател, прекрасно разбира глупостите, които върша.

Стивьн Кинг

Бангор, Мейн 04401

18 юли 1998 г.

ПЪРВА ЧАСТ
ЛИНОЖ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ФЕЙД-ИН:

1 ЕКСТ. ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД


Сняг. Снежинките летят пред обектива на камерата — толкова бързо, че почти нищо не се вижда. Вятърът вие. Камерата бавно се премества напред и виждаме едва доловима, примигваща оранжева светлинка. Това е висящият светофар на ъгъла на главната улица и Атлантик Стрийт — единственото кръстовище на Литъл Тол. Светофарът лудешки танцува под бесните пориви на вятъра. И двете улици са пусти, не се вижда жива душа… и в това няма нищо чудно. Виелицата е страховита. Ако се вгледаме по-внимателно, ще зърнем приглушени отблясъци в прозорците на къщите, но не и човешки същества. Снежните преспи пред магазините са толкова високи, че стигат чак до средата на витрините.

Вятърът утихва и чуваме гласа на Майк Андерсън, който говори с лек мейнски акцент.


МАЙК АНДЕРСЪН (глас зад кадър): Името ми е Майкъл Андерсън. Не съм от хората, които бихте нарекли „ерудити“, не си падам особено и по философията, но знам едно — всичко, което си сторил на този свят, си има своята цена. Солена, при това. Понякога трябва да се разделиш с всичко, което имаш. Мислех, че съм научил този урок преди девет години, по време на онази виелица, която местните наричат Бурята на века.


Светофарът угасва. Угасват и храбрите малки светлинки, които зърнахме да блещукат сред стихията. Няма нищо друго освен вятър и сняг.


МАЙК: Оказа се, че греша. По време на онази буря всъщност тепърва съм започвал да уча урока си… който приключи едва миналата седмица.


КАДЪРЪТ ПРЕЛИВА В:

2 ЕКСТ. СМЯНА НА ПЕЙЗАЖА. ГОРИТЕ НА МЕЙН ОТ ВЪЗДУХА (ЗАСНЕТИ ОТ ХЕЛИКОПТЕР) — ДЕН.


Зима е. Всички дървета (освен елите) са голи и клоните им са изпружени като пръсти към бялото небе. По земята също има сняг, но само на отделни места, подобно на купчинки мръсно пране. Камерата се носи над дърветата и от време на време гората се прекъсва от лъкатушещата черна змия на двулентово шосе или някое схлупено градче от Нова Англия.


МАЙК (глас зад кадър): Израснах в Мейн… но може да се каже, че никога не съм живял в Мейн. Мисля, че там, откъдето съм родом, всеки би казал същото.


Хеликоптерът увисва над крайбрежието, камерата обхожда края на сушата и казаното от Майк изведнъж се изпълва със смисъл. Горите внезапно изчезват и пред нас проблясва сиво-синкава вода, която бушува и се мята срещу скалите и полуостровите. Пред нас има вода, вода и само вода, докато…


КАДЪРЪТ ПРЕЛИВА В:

3 ЕКСТ. ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ (КАДРИ ОТ ХЕЛИКОПТЕР) — ДЕН.


Виждаме трескавата активност, която цари край кейовете. Рибарите завързват лодките за улов на омари или ги прибират в лодкарниците. По-малките плавателни съдове вече са извадени на сушата, натоварени са на колесарите и собствениците ги изтеглят с автомобилите си. На пристана момчета и млади мъже носят мрежи за улов на омари към продълговата, излющена от стихиите постройка с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ. Чуват се смях и оживени, възбудени разговори; от ръка на ръка се предават бутилки с нещо топло. Задава се буря. Хората винаги се вълнуват, когато се надига буря.


До сградата на Годсоу се вижда спретнатата къщичка на местната доброволческа пожарна, както и две пожарни коли. Лойд Уишман и Фърд Андрюс тъкмо мият едната.


Атлантик Стрийт започва от кейовете и пълзи нагоре из градчето. Хълмовете са осеяни с кокетните малки къщички, характерни за тази част от Нова Англия. Южно от пристана се откроява горист, вдаден в океана нос, по който на зигзаг се вие разнебитена дървена стълба, спускаща се до самата вода. На север, покрай брега, се виждат домовете на по-заможните местни жители. В най-далечния му северен край се издига кулата на фара, висока около дванайсетина метра. Той периодично светва и гасне, и макар и бледа, светлината му се вижда и денем. На върха му стърчи дълга радиоантена.


МАЙК (отново глас зад кадър): Хората от Литъл Тол плащат данъците си в Огъста — както и другите жители на Мейн. Също като тях, и ние имаме омар или гмурец на номерата на колите си… И викаме за отборите на Мейнския университет, особено за женския баскетболен тим — досущ като тях…


На палубата на рибарската гемия с надпис „Ескейп“ Сони Бротиган тъкмо прибира мрежите и затваря люка. До него Алекс Хейбър завързва „Ескейп“ за пристана с дебело въже.


ДЖОНИ ХАРИМАН (глас зад кадър): Залости го добре, Сони! Синоптикът каза, че наближава.


Джони излиза от рубката, загледан в небето. Сони се обръща към него.


СОНИ БРОТИГАН: Виждал съм ги да наближават всяка зима, Джон. Фучат и беснеят, ама лятото винаги идва.


Сони изпробва люка и се обляга на леера, наблюдавайки как Алекс затяга последния възел. Зад тях до Джони се приближава Люсиен Фурние. Той се навежда над трюма и надзърта вътре.

6