Бурята на века - Страница 9

СИНОПТИЧКА (отново глас зад кадър): Вече ви го казах, но ще го повторя още веднъж — няма никакви причини за паника. Населението от северните региони на Нова Англия са посрещали и ще посрещат множество свирепи бури. Но даже ветераните синоптици са впечатлени от грандиозния мащаб на двата приближаващи се циклона.

Марта е озадачена от вида на непознатия, но не е сериозно разтревожена. В крайна сметка се намира на острова, а на острова не се случват лоши неща, нали така? С изключение на някоя и друга виелица от време на време. Странното е, че човекът не ѝ е познат, а в Литъл Тол рядко можеш да срещнеш непознати след края на отлитащото за миг лято.

МАРТА: Мога ли да ви помогна с нещо?

ЛИНОЖ (със затворени очи): Родените в похот, станете на прах. Да дойдат при мене родените в грях.

МАРТА: Моля?

Линож отваря очи… но под клепачите му няма човешки очи. Няма зеници и ириси — целите му очи сякаш са изпълнени с чернота. Устните му се отдръпват и разкриват огромни закривени зъби — така децата рисуват зъбите на чудовищата.

СИНОПТИЧКА (отново глас зад кадър): И двете буреносни зони са с чудовищно ниско налягане. И приближават ли се една към друга? Да… Опасявам се, че е така.

Заинтригуваното любопитство на Марта се заменя от неподправен ужас. Тя отваря уста, за да изкрещи, и залита назад, изпускайки велосипедните ръкохватки на проходилката. Всеки момент ще рухне на земята.

Линож вдига бастуна си и озъбената вълча муцуна се стрелва напред. С другата си ръка сграбчва проходилката, която стои между него и старицата, и я хвърля през вратата зад себе си. Проходилката издрънчава върху стъпалата на верандата.

8 ИНТ. КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА.

Марта пада тежко по гръб и крещи, вдигнала ръце пред лицето си, вторачена в…

9 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАРТА.

Озъбено изчадие, което не може да се нарече човек, с вдигнат бастун. Зад него се виждат верандата и бялото небе — предвестник на наближаващата буря.

10 ИНТ. МАРТА, ЛЕЖАЩА НА ПОДА.

МАРТА: Моля ви, не ме наранявайте!

11 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА.

На екрана вече е Джъд Паркин, който стои пред голяма маса. Върху нея са наредени: фенерче, батерии, свещи, кибрит, провизии, топли дрехи, портативно радио, мобилен телефон и други предмети. Редом с него е синоптичката, която с любопитство наблюдава целия този инвентар.

ДЖЪД: Една буря невинаги се превръща в бедствие, а едно бедствие невинаги се превръща в трагедия. В светлината на тази мъдра мисъл, си мисля, че можем да дадем на зрителите от Нова Англия няколко съвета, които ще им помогнат да се подготвят за опасността от евентуалния — както се очертава — метеорологичен катаклизъм.

СИНОПТИЧКА: Какво си ни приготвил тук, Джъд?

ДЖЪД: Преди всичко — топли дрехи. Това е най-важното. Не е зле и да си зададете въпроса: „Как съм с батериите? Ще ми стигнат ли за радиото? А за преносимия телевизор?“. Ако имате генератор, проверете запасите си от бензин (или каквото там го захранва — дизел или пропан) още сега, а не после. Не отлагайте! Ако се забавите, докато стане твърде късно…

По време на всичко това камерата бавно се отдалечава от телевизора, сякаш е изгубила интерес към предаването. Връщаме се в коридора, започваме да губим нишката на разговора и на негово място се възцаряват доста неприятни звуци — ритмичните равномерни удари от бастуна на Линож. После този шум секва. Настъпва тишина, последвана от стъпки. Съпътства ги някакъв непонятен звук — сякаш от влачене на табуретка ши стол по дървен паркет.

ДЖЪД (глас зад кадър): … може да стане твърде късно.

Линож пристъпва по коридора. Не може да се каже, че очите му са обикновени — изглеждат някак далечни и неспокойно сини — но в тях вече я няма онази страшна черна пустота, която Марта видя. Скулите, веждите и носът му са покрити с множество миниатюрни капчици кръв. Той върви към нас и камерата го показва в екстремно близък план. Погледът му е концентриран върху нещо, което не виждаме. Чертите на лицето му се озаряват от някаква едва доловима заинтересуваност.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Благодаря ти, Джъд. Жителите на Нова Англия не за първи път слушат полезните ти съвети, но пред лицето на буря от такъв калибър няма нищо лошо в това, да ги повторим.

12 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА И ЛИНОЖ В ГРЪБ.

Вниманието му е приковано от телевизора.

СИНОПТИЧКА: Ще видите местната прогноза за времето веднага след рекламите.

Този път рекламата е на филма „Наказание свише 2“ — „изобилие от вулкани, пожари и земетресения на смешната цена от 19,95 долара“. Бавно, отново с гръб към нас, Линож прекосява дневната и пристъпва към креслото на Марта. Онзи звук от влачене се възобновява и когато се приближава до креслото, камерата се спуска надолу и ни показва долната част на бастуна, която оставя тънка кървава диря по килима. Още кръв струи изпод пръстите, стискащи вълчата глава в горната му част. С тази част на бастуна я е удрял — с озъбената муцуна на сребърния вълк — и ние не искаме да видим на какво прилича тя сега.

Линож стои, загледан в телевизора, където се вижда как цяла гора избухва в пламъци.

ЛИНОЖ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко… имам си и дръжчица, и чучурче гладко.“