Бурята на века - Страница 102

К оглавлению

102

МАЙК: Ра… Ра… Ралфи… Ралфи? Ралфи!


174 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И РАЛФИ — ДЕН.


Те са отминали магазинчето за специалитети и почти са стигнали до ъгъла. Обаче спират. И се обръщат.


175 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.


Той хвърля пакетите на земята — чува се как нещо вътре се счупва — и хуква към Линож и Ралфи.


176 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И РАЛФИ ДЕН.


Устата на Ралфи се отваря и той изсъсква като змия. Симпатичният тийнейджър се преобразява в чудовище — устните му разкриват неестествено дълги и остри зъби, а очите му потъмняват и стават черни, осеяни с гърчещи се алени змийчета. Той вдига ръце и ние виждаме, че това изобщо не са ръце, а закривени нокти на хищна птица, готови да разкъсат лицето на Майк.


Тогава Линож слага ръка на рамото на Ралфи (без да откъсва поглед от Майк). Двамата се обръщат и свиват зад ъгъла.


177 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.


Той внезапно се спира пред магазинчето за специалитети, а лицето му е изпълнено с отчаяние и болезнен ужас. Минувачите го заобикалят отляво и отдясно, някои го оглеждат с нескрито любопитство, обаче Майк не им обръща никакво внимание.


МАЙК: Ралфи!


Той се втурва към ъгъла и свива зад него.


178 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.


Той се заковава на място и се озърта трескаво наоколо.


179 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА УЛИЦАТА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК — ДЕН.


Хората вървят по тротоарите, пресичат улицата, хващат си такси или си купуват вестници от автоматите. Мъжът със сивото палто не се вижда никъде. Нито пък момчето с якето на Оуклъндския университет.


180 КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.


ЛИНОЖ (глас зад кадър): Ще ме обикне… (Пауза.) И ще ме нарича „татко“.


Майк се обляга на стената и затваря очи. Изпод спуснатите му клепачи се търкулва сълза. Иззад ъгъла се появява млада жена, която го поглежда с предпазливо съчувствие.


МЛАДА ЖЕНА: Господине, добре ли сте?


МАЙК (без да отваря очи): Да. След минутка ще ми мине.


МЛАДА ЖЕНА: Изтървахте покупките си. Сигурно част от тях са оцелели, но ясно чух как нещо се счупи.


Майк най-сетне отваря очи и се насилва да ѝ се усмихне.


МАЙК: Да, нещо се счупи. И аз го чух.


МЛАДА ЖЕНА (усмихва се): Що за акцент имате?


МАЙК: Така говорят от другата страна на света.


МЛАДА ЖЕНА: Какво се случи? Спънахте ли се?


МАЙК: Стори ми се, че видях един човек, когото познавах, и изведнъж… ми прилоша.


Той отново оглежда улицата. Свил е зад ъгъла само две-три секунди след Линож и Ралфи, би трябвало да ги види, но… Всъщност Майк не е кой знае колко изненадан.


МЛАДА ЖЕНА: Ако нямате нищо против, мога да ви помогна да съберете онова, което е оцеляло. Вижте какво си имам.


Тя бърка в джоба на палтото си и изважда оттам смачкана на топка пазарска мрежа. Подава му я с плаха усмивка.


МАЙК: Много мило от ваша страна.


Двамата свиват зад ъгъла.


181 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И МЛАДАТА ЖЕНА ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — ДЕН.


Гледаме от високо как се приближават до колата и разпилените покупки… след което се издигаме още по-нагоре, докато не ги изгубим от поглед. Вече виждаме яркосиньото небе, залива на Сан Франциско и пресичащия го като насън мост, чиито краища са едва докоснати от ръждата.


Из въздуха се реят и пикират чайки… Камерата се стрелва подир една от тях.


ТОЗИ КАДЪР БАВНО ПРЕЛИВА В:

182 ЕКСТ. ПИКИРАЩАТА ЧАЙКА — ДЕН.


Следваме стремглавия полет на птицата и се спускаме надолу с шеметна бързина. Внезапно пред очите ни се появяват остров Литъл Тол и сградата на кметството. До бордюра е паркирана кола. От нея излизат трима души и отиват към купола, където се намират мемориалната камбана и паметните плочи. Една от фигурите — жена — върви на известно разстояние пред другите две.


МАЙК (глас зад кадър): Можех да пиша на Моли и да ѝ кажа… Мислех си за това… Дори се молех, за да реша как да постъпя. Но когато всеки избор ще ти донесе болка, как да решиш кой е правилният? В крайна сметка не ѝ писах. Понякога, най-често късно посред нощ, когато не мога да заспя, си мисля, че съм допуснал грешка. Но денем… денем виждам всичко далеч по-ясно.


183 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КУПОЛА НА МЕМОРИАЛНАТА КАМБАНА НА МОРАВАТА ПРЕД КМЕТСТВОТО — ДЕН.


Моли бавно се приближава към купола. В ръката си държи букет цветя. Лицето ѝ изглежда спокойно, печално и много красиво. Зад нея, в края на ливадата, стоят Хач и Пипа. Хач е прегърнал дъщеря си през рамо.


Моли коленичи пред мраморната плоча, поставена в памет на загиналите в Бурята на века. Внимателно оставя цветята в подножието ѝ. Виждаме я как заплаква. Целува върховете на пръстите си и ги притиска до името на сина си.


После се изправя и се връща при Хач и Пипа. Хач слага ръка на рамото ѝ и я прегръща.


184 ЕКСТ. ПАНОРАМЕН КАДЪР НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.


МАЙК (глас зад кадър): Денем виждам всичко далеч по-ясно.


ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ.

Информация за текста

$orig_author=Stephen King

$orig_lang=en

$orig_title=Storm of the century

$year=1999

$translator=Адриан Лазаровски

$trans_year=2014

$pub_year=2014

$type=сценарий

$category=хорър

102